Такъв е моят корен:
Непокорен! 

Тиктакат в мене дъхави мечти.
В разходка над земята сиволика-
парфюм от живи спомени ехти
и над тъгата - волно блика.

Щом цветното в мен пулсира -
с пеперудено ефирна свобода
сърцето ми намира еликсира:
за всяка болка – живата вода.

Издигам се с пърхащи криле:
Летя към детството и дъхавите вишни!
А те танцуват в чудно дефиле:
Живец ми дават и се смеят: Виж ни!

И тъй е светла мойта тъмнина:
Прашец в очите на тъгата!
С душа обсипана в зеленина –
Небето слиза на земята!