Един рибок от нашия поток,

се хвана с някой на облог

и реши да отиде на изток:

със силен скок висок,

той яхна смело стар гъсок –

и се отправи по света широк!

Ала в морето чакаше го шок!

Водата там бе сол, не сок!

И този вир бе тъй дълбок!

И беше тъмно, като в рог…

Заплака славният младок.

Защо му беше тоз облог!...

Захвана тихо, в монолог,

молитва гореща към Бог –

от нейде да дойде пастрок!

Ала за беда, чу крила и `nльок`:

един голям щъркел-старчок,

страшен, жесток, едноок,

май клъвна смелия рибок…

Притече се на помощ смок:

прибра го в родния поток…

Баща му, умен, педагог,

не беше с рибока строг.

Че неговият мушморок -

вече знаеше ценен урок:

Че смелостта не е порок.

Че светът е хубав и широк,

ала понякога – жесток…

Добре е, да има всеки младок -

опора – при своя Пръв скок!