Светла диря

В памет на Мария Илиева Гюлева
от Радосвета Гюлева  

Опитвам се да те открия,
усещам още твойта топлина...
Успявам външно болката да скрия,
но утрото е без виделина.  

Спомени връхлитат гневно,
нахлуват в сънищата ми без жал,
сломяват всичко злободневно,
пронизват ме като с кинжал.  

Отвеждат ме в(ъв) бащината къща –
сред  старите любими вещи в прах...
Един пораснал син се връща
и шепне: ... Не изпитвай страх ...
 
Държах те за ръката до последно,
а после, зная, татко я пое!
Не си изчезнала безследно,
Добър Човек не може да умре.  

Ще дойде ден и аз ще те открия,
отново ще те хвана за ръка,
а до тогава, горд, закърмен с` сила,
по твойта, Мамо, диря, ще вървя.