Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2015 23:13 - Превод и култура
Автор: radosvetagiuleva Категория: Други   
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.09.2015 23:31


    ПРЕВОД И КУЛТУРА        Езикът е обединяващо средство, но и граница, бариера. Той е отражение на дадена национална култура. И все пак, нито една култура, колкото и да е „затворена” не може да остане завинаги изолирана от света; тя винаги изпитва въздействието на други култури – било чрез войната и мира, било чрез търговията и дипломацията, било чрез изкуството и езиците. Живеем в етап от човешкото развитие, в който неизбежно се глобализира мисленето на хората, тяхното възприятие за света.
 
    С помощта на Интернет, чрез изучаването на различни езици, ние неусетно разбиваме оковите, които ни придържат към мястото, където сме родени. Пространствата, които действително обитаваме, отдавна вече не се покриват с пространствата, които сме в състояние физически да достигнем. Можем в реално време да присъстваме на събития случващи се на другия край на земното кълбо и в много от случаите активно да участваме и общуваме с хората намиращи се там.
 
    Днес усвояването на друго културно наследство е знак за разцвет на културата. Ако си припомним – Златен век на българската култура е именно времето, когато кипял усилен преводачески труд, за да се приобщи езическият славянобългарски език към Словото на свещените книги.
 
   Ето защо преводачът е много важна фигура за формирането и посоките на развитие на дадена национална култура.
 
   На български език използваме една и съща дума, която обозначава както писмените, така и устните преводачи – независимо от различните качества необходими за професионално извършване на професионалните услуги. Преводач не се става бързо, нито лесно. Основните „съставки” на добрия професионалист са малко дарба и много труд.
 
   Доброто владеене на езика далеч не е единствената предпоставка за успех в професията на устен преводач. Комуникативност, умение да се концентрираш, бърза реакция, услужлива памет, способност за работа под напрежение – са само част от качествата, които трябва да притежава един устен преводач.
 
   А също и отличното владеене на родния език, любознателност, съчетана с несекваща жажда за нови знания. Способност за аналитично мислене, бърз ум, светкавична реакция и умения за мобилизация на знанията. Солидна доза самообладание, добра дикция и излъчване. Важни са също начинът на говорене пред публика – интонация, сила на гласа, използване на езика на тялото и т.н. Самоподготовката и самообучението също са неделима част от отговорното отношение към професията. Всеки ангажимент сам по себе си представлява придобиване на допълнителни познания.
 
   Работният ден на конферентния преводач започва доста преди обявения начален час на проявата – била тя семинар, среща на високо равнище, конференция или рутинна работна среща. При необходимост преводачът се консултира със специалисти в областта или с Интернет.
 
   Преводачите на свободна практика се сблъскват с несигурността и колебанията на пазара, работят на свой риск и за своя сметка; не разчитат на платен годишен отпуск, на здравни и социални осигуровки от някой постоянен работодател и всекидневно доказват достойнствата си пред клиента.
 
   Професонализмът изисква преводачът да поема само ангажименти, за които е подготвен. В противен случай, практика е клиента да се насочва към друг колега. Преводачът е длъжен да не разкрива никаква информация получена при изпълнение на служебните му задължения.
 
   В България най-феминизираните професии са образованието, здравеопазването, текстила и облеклата. Ето защо повечето конферентни преводачи са жени/филолози. Професията преводач се налага все повече. Тя е символ на престиж.             
  
   И все пак, сещам се за един анекдот: Мъж звъни в агенция за превод и като разбира, че му искат 7 лв. за преведена страница, казва: „Леле, толкова скъпо? Чуйте, а ако превода ми го дадете написан на ръка, не може ли да ми направите отстъпчица?”. Анекдот, колкото жесток, толкова и трогателен. Затрогващ, поради искреността, с която е зададен въпроса; и жесток, поради абсолютното незнание, което предполага преводаческата работа.
 
   В България често устния и писмен превод се смесват. Симултанния превод е наричан симулантен, симултантен, стимулантен. Това се дължи не толкова на ниска култура, а може би на непознаване, незаинтересованост и, най-вече, на образа на преводача – изграден от неквалифицираните „преводачи”, които можем спокойно да наречем – „превеждащи”. Често те просто са завършили курс по езика и предлагат по-ниски цени на услугата.
 
   Един неточен превод, една не добре предадена дума от един език на друг може да причини недоразумения, дори вреда. Както казва португалският нобелист Жозе Сарамаго: „На своя език писателят твори национална литература, световната литература е дело на преводачите”.    Целта на преводача е да заведе клиента до отсрещния бряг, без да го удави по пътя. Защото преводачът е посредник между оратор/автор и слушател/читател и ако неговото посредничество е несъвършено и изкривено, то връзката между тях няма да се състои.
 
  С влизането ни в ЕС - България е поставена не само пред нова политическа, но и нова езикова ситуация. Устните преводачи вдигат летвата на професионализъм в сектора на превода. Скоро едва ли ще слушаме по радиото за Баросо; Адженда 2000; или вицепрезидентът на Европейската комисия – Ферхойген. (Вместо: Барозу; Агенда 2000; и заместник-председателят на Европейската комисия - Ферхойген)
 
   Няма епоха, която да не е имала собствена представа за превода, няма и преводач, който да не е практикувал заниманието си като функция на времето и пространството, в което живее. Днес, в света на глобализацията, устният превод се развива все повече и се явява свързващото звено между културите.
 
   Успех на всички влюбени в превода професионалисти, които влагат сърце в работата си!   Радосвета Иванова Гюлева, Магистърска програма по „Конферентен превод” / 2007 г   БИБЛИОГРАФИЯ   1. Генцлер, „Съвременни теории за превода”, В. Търново, ПИК, 1999 2.„Жени, труд, глобализация”, (2003), UNIFEM, АСА, ЖАР, София 3.„Курие Интернасионал“, 12 март 2007, „В началота беше Словото” 4.Жан Делил, есе - „Размисли върху историографията на превода и нейните научни изисквания”



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: radosvetagiuleva
Категория: Бизнес
Прочетен: 14223
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031